Песента на колибрито

Голямото чакане приключи! Също като колибрито, отвреме на време изпадам във вцепенение и летаргия. Е верно, че телесната температура не ми пада толкова много, но покоя си е покой. Обичам релаксацията и медиацията. За жалост моментите в които мога да си позволя да изпадна в тези състояния са много редки като се има на предвид, че имам две ултраактивни деца, съпруг с изисквания, и мои си лични амбиции. Въпреки цялата тази ангажираност с охота се вспускам в нови и непознати води, като например това да си направя блог, при това да е интересен за четене. Да си призная честно, излиянията в писмен вид не са ми най-силната черта, но щее ссе радвам ако тук намеря много приятели, съмишленици и инакомислещи. Ех, пък и ако мога да запея.